Как започна всичко
Подземният етаж на храмът “Света Параскева” в София беше едно от онези легендарни места в столицата, които според очакванията и възприятията на посетителите си, имат потенциала да покрият широк спектър от потребности, едновременно съществувайки като “вехтошарник” за едни и “съкровищница” за други.
Намиращ се най-много на една (прекупваческа) ръка разстояние от битака в Малашевци, но всъщност ситуиран в близост до желаещите (или не) да бъдат лъскави витрини в “центъра”, този храм под храма сякаш имаше спасителната задача да служи за репер, отправна точка към описанието на всеки един антикварен магазин в града – със свещената си способност да направи изречение от вида “Знаеш ли онова място под “Света Параскева”…ами…нищо общо” абсолютно смислено.
И така…мястото, където бяха попаднали превърналите се в център на нашето начинание снимки, няма нищо общо с подземието на “Света Параскева”. Фаталният номер в името на този антиквариат, разположен в сърцето на един от най-артистичните столични квартали, по логиката на преобръщането, която следва настоящето изложение, изглежда донесе сполука в непреднамерените търсения на нашия колектив.
Един разбъркан куп снимки от 70-те години на 20. век от архива на Петър Зъбов
Поглеждането към конкретни фасети от миналото има свойството да събужда любопитство към тяхното продължение в настоящето (както и обратното), а възможността за фокусирано вглеждане в следите, които времето оставя върху познатата ни материалната среда, сякаш предоставя онази, днес невъзможна, възможност за пътуване във времето. Именно затова решихме да потърсим “изсипалите” се пред нас обекти и да ги презаснемем по абсолютно идентичен начин, който да позволи максимална сравнимост на кадрите. В хода на тази задача, разбира се, решихме и друго.
погледът към образите от миналото
Снимките на обектите, които публикуваме тук и в социалните мрежи са предимно черно-бели. Това е така, защото архивът, който обработваме съдържа много малко цветни единици. Отнемането на цветността на снимките, които правим днес, приравнява погледа на наблюдателя към образите от миналото. Считаме, че така е уместно.
Резултати
Резултатите от това начинание решихме да представим на два етапа и по два начина – най-силните фотографски впечатления, които попадат извън чистото изследване на следите на времето, представяме в дигитална изложба, а паралелите между вида на обектите днес и…преди близо половин век, както и нашите мисли и открития във връзка с тях, ще експонираме на открито през лятото на 2021 г. Вярваме, че по този начин ще се доближим още повече до обектите от екстериора, който изследваме, но и до публиката, която ежедневно се среща с тях и в повечето случаи не ги забелязва.
С подкрепата на НФК
Благодарим на Национален фонд „Култура“ за подкрепата, която получихме, за да бъде възможно осъществяването на този проект!